202
Печатни страници 202огъня и който сметнах за халюцинация, действително се бе случил? Осъзнавайки това ме побиха ледени тръпки.
– Хъм, а защо не сме чували нищо за него досега? – с удивление попита Виктор.
– Чували сте. При това не един път. Просто той е известен много повече със своите псевдоними.
– Разбира се, притежавайки такива бизнеси, щеш не щеш ще се маскираш, – със съчувствие произнесе Володя.
– Това си е вярно, – с усмивка произнесе Сенсей.
– Почакайте, а под какви псевдоними още може да сме го чували? – витаещ в догадки попита Виктор, очевидно изреждайки в ума си всички богати световни личности.
Всички погледнаха Сенсей със затаен дъх.
– Под какви? – замислено произнесе той.
Сенсей извади цигара и без да бърза я запали. После погледна към блестящата в морето сребриста лунна пътечка и изпускайки белоснежен облак от своята уста, уморено произнесе:
– Сатана.