206

Така и не можах да се наспя като хората след визитата на неочаквания гост с име Ариман в нашето палатково „градче“, разположено на брега на морето, далече от всякаква цивилизация. Цяла нощ сънувах ужасни кошмари, свързани със събитията от изминалия ден. Роби, тълпи, управление на Архонтите, пронизващите очи на Велиар, приветливата усмивка на Ариман. И всичко това на фона на някакво вътрешно угнетение, потиснатост и безизходица. И не стига, че целият този сериал от кошмари, продуциран от моето подсъзнание, се точеше цяла нощ, но на това отгоре бе съпровождан от различни „специални ефекти“, които издаваше моята съквартирантка по палатка – Татяна. Трябва да си призная, че цяла нощ доста се мъчеше, ту стенеше, ту цялото й тяло изтръпваше, ту рязко махаше с ръце. И тъй като нашата палатка беше тесничка за двама души, естествено, нейните звукови и ръкопашни действия постоянно ме събуждаха. Общо взето нощта си беше повече от „весела“.

Едва на сутринта успях да заспя дълбоко. Но моята безгрижност в завършващата серия от сънища не продължи дълго. В самия край, за да може „зрителят“ да остане с ярки спомени от всички ужаси, ми се присъни нещо толкова страшно, че се събудих подскачайки от страх и дори след като отворих очи все още не можех да разбера дали сънувам или съм будна. Когато осъзнах, че онази плашеща „реалност“ е била само един сън, въздъхнах с такова облекчение, все едно камък ми падна от гърдите. Колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив – само да се събуди и да излезе от чуждата реалност.

Мълчешком се разсмях на самата себе си. Как можах вчера така да се „подредя“ и да отделя толкова сили и внимание на разказите на Ариман. Тъкмо затова сега понасям последиците от своя избор. Стана ми интересно дали е възможно да контролирам своите сънища, а още по-добре да ги управлявам? Помислих си, че ще е много добре при първа възможност да разпитам по този въпрос Сенсей. Та нали за сън отделяме практически 8 часа в денонощието! И изобщо сън ли е това? Както бе казал някога Николай Андреевич,