207

по професия психотерапевт, сънят – това е просто изменено състояние на съзнанието. А щом това е така, тогава е напълно възможно да бъде управляван в полза на Духовното начало. Защо да хабя цели осем часа в денонощието на вятъра, подарявайки ги на своето Животинско начало?! Това е недопустимо! Убедена съм, че е напълно възможно цялото това време да бъде използвано много по-рационално. Животът и без това е толкова кратък и в него е ценна всяка минута, изживяна в полза на Духовното.

Но веднага, след като приведох своите мисли в ред, се появи друг проблем. Неочаквано в устата ми се появи някакъв горчиво-кисел вкус, от което започна интензивно слюноотделяне, все едно бях отгризала парче лимон. Това доста необичайно за мен чувство предизвика на свой ред ярък спомен за целия вчерашен ден. Именно тогава Ариман (неканеният гост, който доплува при нас със своята разкошна яхта и остана практически целият ден), вървейки с нас към почивния комплекс ни предложи да се убедим в силите на своето подсъзнание. На което всички охотно се съгласиха, с изключение на Николай Андреевич и Сенсей, които бяха изостанали от основната група, разговаряйки за нещо лично. Ариман проведе кратък словесен „сеанс“, помагайки ни да се съсредоточим, след което практически всеки един от нас почувства този непривичен лимонов вкус в своята уста. Ариман ни обеща, че на следващата сутрин веднага, след като се събудим, нашето подсъзнание дословно ще възпроизведе всичко, което ни бе разказал по времето на своя престой. Ние естествено не повярвахме на неговите думи. А Женя изобщо каза, че през неговите собствени „язовирни стени и бентове едва ли ще успеят да минат повече от няколко капки от целия този информационен поток“. След което нашият гостенин се усмихна и гледайки право в очите на младежа му обеща истински пролетен потоп. Естествено тогава никой от нас не възприе това сериозно, но сега…

Буквално след миг в моето съзнание се случи цял информационен взрив и от вчерашния сюжет в моите мисли, подобно на радио предаване, потекоха думите на Ариман.