209

медитацията, тъй като всички мои желания и намерения се обединиха в единен поток на концентрация, игнорирайки всичко останало.

Макар и речта на Ариман видимо да бе утихнала, но на някакъв заден план усещах как продължава да се проявява. Да, Ариман си е Ариман! Тогава реших да използвам „ударната артилерия“ и да изпълня отново медитацията „Лотосов цвят“, на която неотдавна, на едно от нашите занятия ни научи Сенсей, разказвайки за безкрайното многообразие на „Лотоса“. До този момент моите опити за усвояване на новата медитация явно бяха безрезултатни, въпреки че Сенсей нееднократно подчертаваше как всичко зависи от самия човек, от неговата вътрешна същност. Но този път, изглежда, поради чистотата и искреността на моите намерения, „Лотосовият цвят“ се разкри пред мен в съвършено необикновена форма.

Достигайки пределна концентрация върху слънчевия сплит, неочаквано съзрях с някакво свое вътрешно зрение Лотосовия цвят! Именно видях, а не си го представих, както обикновено. Цветето беше прекрасно. Никога през живота си не бях виждала такова! Белоснежните венчелистчета излъчваха ярка, но в същото време мека светлина. А средата на цветето излъчваше златиста светлина. И най-поразителното беше, че това божествено цвете беше живо! Забелязах, че колкото повече му отдавах от своята нежност и любов, толкова повече то отговаряше на моите искрени чувства, трепкайки със своите нежни, чисти венчелистчета. В началото това трепкане бе едва забележимо, но удивително живо, дори бих казала „дишащо“. След това цветето започна да се пробужда и да се проявява все повече и повече. В някакъв момент ми се стори, а по-късно реално дочух изникващ от едно от венчелистчетата приятен звук, подобно на леко припяващ ветрец. След това зазвуча още едно венчелистче, издавайки подобен удивителен звук, неприличащ на никой от звуците, които бях чувала досега. След него трето венчелистче зазвъня в общата мелодия. И буквално след известно време, цялата се потопих във вълшебната Лотосова