210

симфония, състояща се от хармонични, фини на слух много приятни звуци. Тази музика просто пленяваше със своето божествено звучене. И колкото повече потъвах в нея, толкова повече в мен нарастваше чувството на вътрешна всеобхватна радост и безкрайна свобода. Но най-поразително беше усещането, когато този невероятен звън, извиращ от Лотоса, започна да се превръща в ярка мека светлина, която ме обви от всички страни, изпълвайки ме отвътре със своята изумителна чистота. При това то породи невъобразимо усещане на пълно щастие, в което буквално се разтворих до последната своя частица в неописуемо блаженство. Тогава все едно изчезнах заедно с тялото си. Остана само Лотосът и осъзнаването на огромната неземна Любов.

Излизайки от състоянието на медитация, се почувствах толкова добре, че ми се прииска да прегърна целия свят със своята Душа. Настроението беше отлично. И най-поразителното бе, че в мислите ми цареше абсолютна яснота и чистота на съзнанието. Нямаше дори намек от присъствието на тази „счупена грамофонна плоча“ с речта на Ариман. Изпълнена с оптимизъм, радост от успешно изпълнената медитация и удовлетворение от тази изключително важна победа в битката с моето Животинско начало, аз излязох от палатката. И първото, което видях бе следната комична ситуация.

На брега, не далече от тръстиките, с кофа на главата, седеше в поза „лотос“ Женя и периодически махаше около себе се с някакво снопче трева, в което самотно стърчеше една-единствена тръстика. Близо до него седеше Стас, който замислено наблюдаваше своя приятел. До своята палатка Виктор се миеше в един леген с вода с такова удоволствие, че водата се плискаше във всички посоки. Сенсей и Николай Андреевич през това време тъкмо се приближаваха към нашето палатково градче. Някой от момчетата вече праве-