211

ше своето сутрешно плуване навътре в морето, при това толкова далече, че се виждаше само като една точка. На такова далечно плуване би се осмелил само Володя, тъй като Сенсей и Николай Андреевич, които не му отстъпваха по плуване се намираха на брега.

Аз се приближих към Стас, пожелах му добро утро и едва започнала да го разпитвам за този изключително необичаен Женин вид, когато от своята палатка изскочи Костик. Той сладко се протегна и започна да прави нещо като разгрявка, но веднага, след като зърна Женя с кофа на главата спря. Отначало, на лицето му се появи искрено удивление, което тутакси премина в усмивка. Забравяйки за своята сутринна гимнастика, Костик мързеливо се приближи към Стас и весело попита:

– Какво е това, да не би Женя още от ранна сутрин да е решил да се преквалифицира от Сусанин* на Шаман? Или вече се смята за извънземно? Невероятно, дори и антена си е намерил! За какво му е? Да предава информацията към летящата чиния ли?

– Това не е антена, а метличка, – търпеливо му отговори Стас така, все едно не бе първият задаващ подобен въпрос.

– Метличка?! – Костик се разсмя, гледайки как Женя за кой ли път размаха тази „антена“ покрай себе си. – И за какво са му метлата и кофата?

– Метличката – да гони мухите, а кофата – да екранира мислите си, – монотонно и абсолютно сериозно поясни Стас.

– Какво, какво? Да екранира мислите си?! – още повече се разсмя Костик.

Заради неговия смях от своята палатка излезе Андрей, видимо изгарящ от любопитство какво се случва. Разтърквайки своите сънени очи той се присъедини към нашата весела дружина.