212

– О, какво сте намислили? – с удивление попита Андрей, който гледаше на Женя като теле в железница.

Стас хъмна.

– Какво, да не си сляп? Преминаваме ускорен курс - подготовка по отразяване вражеските атаки на агресивните мисли, тренираме умението за задържане и съхранение на положителните мисли в не особено благоприятни условия. На кратко борба с ариманщината.

– С каква ариманщина? – не разбра Андрей.

Стас откъсна своя поглед от Женя и погледна към заспалото и изкривено лице на Андрей.

– О-о-о, колко сте неугледен! Видимо, господине все още не сте се събудил. Не се притеснявайте, всичко е още пред вас!

– Многообещаващо начало! – с усмивка произнесе Андрей.

Тогава Костик победоносно заяви, цитирайки един от своите любими класици:

– „О не, речта ви няма как да ме засегне:

Мъдрецът знае бедата как да пренебрегне!“

– Точно така, – с усмивка произнесе Стас и отново впери поглед към Женя.

Затова пък Андрей моментално реагира на Костините думи и проговори със смях:

– И с каква лупа успя да откриеш в себе си тези признаци на мъдрост?

На което Костик високопарно му отговори:

– Знаете ли, уважаеми Андрей Батькович. Ние, в смисъл „Мое Величество“, съдим за мъдростта не посредством предметите, които за някои недалновидни особи могат да се явяват първа необходимост, а единствено изхождайки от своята прагматичност. Тъкмо това е разликата между умния и мъдрия, умният знае как да излезе от трудното положение, а мъдрият не влиза в него.

От тази реч дори Женя приповдигна кофата и поглеж-