213

дайки Костя от своето укритие изумено произнесе:

– Ама че ги навъртя!

Нашата групичка прихна от смях. А Женя мигом нахлузи кофата на главата и продължи своя експеримент.

– Е не, какво общо има тук кофата? – смеейки се Андрей попита Стас.

– Обяснявам за не особено схватливите. Ариман очевидно е успял да установи с всички нас изключително силна телепатична връзка. И както каза Николай Андреевич, всеки се защитава както може. Мисълта, както ви е известно е материална и има определена дължина на вълната, а мозъкът ни се явява приемник. За да се прекъсне постоянната връзка, трябва или да се изолира източникът, предаващ тези вълни, или приемникът. Източникът се намира извън нашия обхват, следователно, трябва да се изолира приемникът. Тъкмо затова Жеката с помощта на тази кофа се опитва да се изолира или екранира от това въздействие.

– А-а-а, разбрах, – произнесе с усмивка Андрей. – Това означава, че Женината чаша на търпението се е препълнила и той е решил да я смени с кофа?

– На кой се е препълнила чашата на търпението бе?! – зазвъня гласът на Женя, все едно беше робот. Той свали кофата от своята глава и добави: – Аз нямам търпение, а железен Феликс! А излишната бдителност още на никого не е попречила. – И обръщайки се вече към Стас произнесе: – Не, кофата не помага.

– И кой изолира радиовълните с желязо?! – намеси се Костик, който вникна в „същността“ на експеримента. – Доколкото ми е известно само оловото е способно на това.

На което Женя шеговито се възмути:

– Какво искаш да кажеш, че трябва да напъхам своята светла глава в някой акумулатор ли?!

– Защо в акумулатор? – разсмя се с всички Костик. – Може просто да вземеш една мокра кърпа и да я намотаеш около главата си.

– Точно така! – поде идеята Андрей. – Тогава и на мозъка ще му е по-леко и изолацията ще е на ниво.