214

Женя се облещи на тази велика двойка съветници, а после едва забележимо се усмихна, остави кофата на пясъка и решително се запъти към Виктор, който след като завърши водните процедури започна да се бърше с кърпата, наблюдавайки Женините клоунади.

Женя се приближи към него и понечи да му вземе кърпата:

– Стига толкова си се лъскал, така блестиш, че ще ослепеем. Дай кърпата, не се прави на скръндза.

– Хайде, взимай, взимай, – с усмивка произнесе нашият старши семпай. – Ако искаш мога да ти я подаря. За своите приятели не ми се свиди.

– Разбира се, че не му се свиди, – с претенциозен тон заяви Стас, – особено, когато това е моята кърпа!

Нашата дружина отново се разсмя. През това време Женя взе хавлиената кърпа, намокри я обилно и без да я изстисква започна да я намотава на своята глава като чалма. От което заприлича на топяща се на пролетното слънце висулка.

Именно в този момент към нашата групичка се приближиха Сенсей и Николай Андреевич.

– Да не те боли главата? – загрижено попита Николай Андреевич.

– Не, просто се опитва да се екранира от радиовълните, – поясни Андрей, докато Жеката се чудеше какво да отговори.

– И кой се защитава от радиовълните с мокра кърпа? – с усмивка произнесе доктора.

– Ето на! – намеси се Виктор, опитвайки се да среше назад щръкналия си перчем. – Исках да му го кажа, но той не ми даде дори и думичка да обеля! Водата е тъкмо обратното – проводник. За диелектрик служи само сухия материал.

След тези думи Женя погледна на Костик и Андрей с „не зъл“ поглед, сваляйки кърпата от главата си и започвайки демонстративно да я навива, все едно е бич. От което Костик и Андрей страхливо се спогледаха и под общия смях се скриха зад тръстиките по-далече от греха.