215

Ние стояхме в един кръг заедно със Сенсей, когато Стас използвайки момента се обърна към него:

– Ако говорим сериозно, Сенсей, извини ни! Така се изложихме вчера, че не мога да си намеря място. Честно, толкова ме е срам, толкова ми е болно за всичко това, – слагайки ръка на сърцето, искрено произнесе момъка.

– Да, Сенсей, – подяна Виктор. – Прости ни! Честно да си призная, изобщо не предполагах, че в мен може да има толкова много ариманщина и празен егоцентризъм. Също като тъп овен се поведох на повода. Като се замисля ми става противно!

„Точно така, – помислих си аз, слушайки подобни откровения на по-големите момчета. – И аз не съм цвете за мирисане! Сенсей ни учеше толкова време не да вярваме сляпо, а осъзнато да правим своя избор, да ценим духовното и да осъзнаваме какво всъщност представлява животът. А ние постъпихме като свинете! Само половин ден му бе необходим на Ариман да ни натика в калната локва на безкрайните материални желания на нашето Животинско начало! Само как завоюва нашето доверие Ариман с целия този фарс, с ненатрапчивите си съвети, на които нашето Животинско начало откликваше все едно гладно куче пред своя Стопанин. И най-главното, поднесе ни такива тънки подмени, подобно на красиво опакован стремеж към духовното усъвършенстване, че неусетно влязохме в блатото на материализма, през което, видите ли, трябва задължително да преминем, за да постигнем своите желания“.

– Може ли такова нещо, как се наредихме, как ни заплени материалното, – едва ли не в унисон с моите мисли произнесе Стас. – Как ни изиграха! Когато осъзнах всичко това… Съвестта не ми даде да мигна! А тука този клоун… по точно щраус продължава да театралничи.

Момъкът кимна по посока на Женя. Ние също погледнахме към него. Женя през това време застана на колене, нахлузи тениската си на главата и започна усилено да заравя главата си в пясъка, очевидно усвоявайки нов начин за „неутрализиране на вълните“, който го бе посъветвал