217

еше величието на неговата Велика Душа.

По-големите момчета с такова вдъхновение се заеха да изпълняват молбата на Сенсей по „изваждането на щрауса“, че от техния неизчерпаем хумор нашата компания отново се разтресе от смях. Отначало Виктор и Стас просто се опитаха да „откъснат“ от пясъка Женя в неговото сгънато положение. Но чувствайки, че се опитват да го разделят от пясъчната му стихия, очевидно за едната шега, той започна да се съпротивлява, от което и тримата се строполиха на пясъка, съпровождани от силния смях на всички останали.

Изправяйки се, Женя се изтръска от пясъка и шеговито се оплака:

– Каква беда! Всички мои действия бяха напразни. Нито сухият пясък, нито празната кофа помогнаха да изгася този мисловен пожар!

На което Николай Андреевич отбеляза:

– Ами правилно. Как казват пожарникарите? Това е само един празен съд, притежаващ формата на кофа с надпис „пожарна кофа“, предназначена за гасене на пожари.

– И смисълът тук е, че пожарите се гасят с вода, а не с празни кофи, – с усмивка добави Сенсей.

– Вярно! – подхвана шегата Стас, и вече обръщайки се към Женя, произнесе. – Кофата е празен съд. А както е известно, кухото с празно не ще напълниш!

– Кухото с празно не ще напълниш, – раздразнено повтори Женя, от което всички отново се разсмяхме. – И къде тука виждаш кухо? – Комично почука по своята глава. – В този казан такива каши къкрят, при това от най-ранно утро, че направо ми се гади – не спираше да се „жалва“ Женя. – Не, наистина ми дойде до гуша от тази гад… мисловна! И как да се отърва от нея?

– Как да се отървеш, викаш? – с усмивка произнесе Николай Андреевич и моментално го посъветва. – Както от склероза.

– От склероза? И по-конкретно? – заостри своето внимание Женя, очевидно чувствайки някаква уловка.

– Е как, да се излекува склероза е трудно, но с нейна по-