218

мощ можеш да забравиш за самата нея.

Докато се тресяхме от смях, Женя кимна весело в знак на съгласие с доктора.

– Винаги съм подозирал, че моето щастие е като при Кащей Безсмъртни…

– В яйцето ли? – прекъсна го Стас, разсмивайки още повече всички.

Виктор също добави, не без ирония:

– Остава да кажеш на върха… имам предвид върха на иглата.

– Я се разкарайте! – шеговито се възмути Женя. – Исках да кажа, че щастието ми се изразява в крепкото ми здраве… и лошата ми памет, също като при Кащей Безсмъртни.

– А-а-а, – провлачено и с облекчение произнесе неговият приятел. – Олекна ми, аз вече започнах да се притеснявам за теб.

На което Женя с променен глас, все едно бе някакъв старец, произнесе:

– Гледай да не се пренапрегнеш от притеснение момко! Пази си здравето, че без него ще ти е тежко.

Всички се разсмяха, дали от шегите, дали от бликащото добро настроение. След като се посмяха до насита всички се запътиха към морето. А аз се запътих да направя своите сутрешни упражнения и малко по-късно се присъединих към къпещите се заедно със събудилите се мои приятели.

Когато влязохме в морето, Володя вече се бе върнал от своето маратонско плуване. Той стоеше заедно със Сенсей във водата, явно, отпочивайки си от това мощно натоварване и си говореше тихичко с него. Плувайки покрай тях случайно дочух следните Володини думи.

– …дори се появиха мисли за реинкарнацията.

– Е, евтаназия няма да има, отпусни се, – отговори Сен-