219

сей в своя типичен шеговит тон.

– Благодаря ти, – весело отговори Володя. – По пътя си помислих, че все пак в нея имаше и отрицателни моменти. Първо, нали няма да помня своя минал живот и всичко, което се е случило в него. И на второ място, може да се получи смяна на пола! – с усмивка произнесе той. – А при нормална ориентация това няма изобщо да ме засегне. – Мъжете се разсмяха. – Но да си призная честно, ще е яко!

Макар и да не чух всичко от техния разговор, но си мисля, че Володя го измъчваха същите тези мисли, както при старшите момчета и всички останали. Просто всеки го преживяваше посвоему. Най-интересното в случая, независимо, че цялата група заедно със Сенсей се бе събрала заедно, всички се бореха със своето Животинско начало поединично. И това бе напълно естествено. Та нали, както ни бе казал той, всеки върви по своя път самичък – от своето раждане, та до смъртта. И всеки трупа свой собствен опит, вървейки по този път. Всеки друг може просто да даде съвет, а не да извърви пътя вместо него.

Мислейки си за Володя, неусетно се превключих към своите мисли. Помислих си колко е важно все пак на всичко това да се гледа от позитивната страна на нещата. И дори животът да ти подава парче лимон, важно е не да хабиш своите нерви относно неговите кисели вкусови качества, а да превърнеш това парче във вкусна и полезна лимонада. Хем ще е приятно, хем ще е полезно за здравето, особено за духовното здраве. Нека например да вземем това гостуване на Ариман. Ако погледнем на всичко това от духовна гледна точка – какъв ценен урок само ни бе даден, какъв контраст между черното и бялото, границите на доброто и лошото. И като се замисля реално, кога ли щях да набера смелост да дам такъв отпор на своето Животинско начало, да се съсредоточа толкова добре над медитацията и да постигна такъв зашеметяващ резултат! Правилно казват хората, няма да има добро ако го нямаше лошото.

– Гледайте дойдоха ни на гости делфини! – Стас изкрещя на всички, прекъсвайки моите размисли.