220

Той посочи към приближаващата към нас вече добре позната двойка. Този път всички смело се втурнахме да ги посрещнем. Единият от тях, нашият всеобщ любимец, се запъти към Сенсей. Приближавайки се към него, той възпроизведе някакви весели звуци, и преобръщайки се по гръб му подаде своето бяло коремче, очевидно за почесване.

– Ах ти, дръгливецо! – С усмивка произнесе Сенсей и започна да го гали.

Дори ми се стори, че делфинът притвори очи от удоволствие. Вторият делфин просто дружелюбно кръжеше около нас.

Някои от нас се приближиха към Сенсей, в това число и моя милост. И в този момент Сенсей внезапно ми предложи:

– Искаш ли да се пуснеш с вятъра… заедно с делфина?

– Кой, аз? – не разбрах добре.

Приятелите ми също погледнаха изумено на Сенсей.

– Няма нищо сложно! Ела тука. Хващаш се за горния плавник, ето така… И това е всичко! Делфинът с голяма радост ще те повози.

– С радост? Делфинът? – със съмнение произнесе Костик.

– Ами ако я завлече в морето? – шеговито произнесе Андрей.

– Няма да я завлече, – произнесе Сенсей. – Този делфин е по-умен от много хомосапиенси. – И обръщайки се към мен, произнесе: – Хайде де, по-смело!

По време на нашия разговор делфинът се преобърна обратно, все едно наистина разбираше какво си говорим и застана в очакване, все едно бе състезателен кон. Естествено малко се страхувах, за което имаше принос и моето въображение. Но ме беше срам да си признавам пред всички мои приятели, че се страхувам, още повече, че инициативата идваше от Сенсей. Тъкмо затова, правейки се на абсолютно спокойна се приближих към делфина, погладих го по гърба и внимателно се хванах за неговата перка, така че да не го заболи или пък да му причиня дискомфорт.

Но маската ми на смел човек не се задържа дълго. Ведна-