222

мои страхове се изпариха яко дим и едва тогава можах да получа невъобразимо удоволствие от скоростното препускане с това дружелюбно необикновено същество.

Удивително, но веднага след като изчезна страхът, осъзнах и реално почувствах това, което не можех да забележа, когато бе активно моето Животинско начало. Засякох мисълта, че се отнасям към делфина като към човешко същество. Все едно бях започнала да го разбирам и по някакъв странен начин да усещам неговите движения. Например, когато бяхме на средата на пътя, делфинът започна да плува все по-бавно и в същото време да се потапя. Аз пуснах плавника без никакъв страх, все едно знаех на подсъзнателно ниво какво ще се случи в следващия момент, но без да го осъзнавам. Делфинът смешно се преобърна по гръб, с коремчето към мен и подаде, все едно бяха ръчички, своите два странични плавника. Аз се хванах здраво и в тази позиция той отново се понесе напред, плувайки заедно с мен към Сенсей. В този момент ни „посрещна“ вторият делфин и игриво се присъедини към нас отстрани. В тази конфигурация пристигнахме обратно при всички. Бях във възторг от делфините. Такива добри и дружелюбни същества!

Нашата компания също бе възхитена от видяното.

– Защо го пусна, когато обръщаше? – започнаха да ме разпитват Костик и Андрей.

Исках да си призная, че се изплаших, но Женя „се застъпи“ за мен:

– И какво толкова, просто малко се изплаши! Най-вероятно забрави как онзи ден за малко да й изникнат хриле, седейки цели десет минути под водата. А делфинът веднага усети своя събрат! Само какво водно рали си спретнаха!

Ние се разсмяхме, а останалите започнаха да се шегуват във връзка с тази тема, разпитвайки ме какво съм изпитала. Някои от нашата дружина също искаха да се повозят, но вниманието на делфините се превключи към друг вид игра. Явно, когато се плациках, се бе отвързала една от лентичките, с които си връзвам косата, за да не ми пречи, докато се къпя. По-малкият делфин я закачи на своя страничен плав-