223

ник и започна да прави кръгчета с нея. А вторият делфин започна да го гони, опитвайки да се докопа до нея. И дори, когато „пожертвах“ своята втора лентичка, те продължиха да се преследват, при това толкова забавно, че цялата група се разсмя.

Част от нашата група остана да наблюдава делфините, дори се опитваха да вземат участие в тяхната игра, а другите просто продължиха да се къпят. Женя с изключително упорство се гмуркаше, опитвайки да се отърве от някакви досадни конски мухи, които кръжаха около него, и дори продължаваха да кръжат отгоре, когато бе под водата. И най-интересното беше, че те се бяха заяли само с него, без да закачат останалите.

– Каква е тази работа? – със смях се възмущаваше Женя. – През нощта ме ядат комарите, а през деня – мухите. От къде се взеха тези проклетии!

На което плуващият наблизо Володя, произнесе със смях:

– Срещу мухите като насекоми, естествено, нямам нищо против, но бих искал да отбележа, че те не кацат просто така, на каквото им падне!

А Стас веднага подхвана шегата и започна да я развива.

– Мда-а-а, За тази цел трябва да си направен от определена консистенция, за да привлечеш така силно тяхното внимание.

– Искате да кажете, че аз съм това, което не потъва?! – възмутено произнесе Женя.

Виктор, слушайки техния разговор, се разсмя заедно с момчетата и предложи:

– Това може лесно да се провери!

И на мига скочи да потапя Женя под водата, а той, изплъзвайки се от неговите ръце, се хвърли настрани и се провикна:

– Можеш да се оцапаш с мен, но не можеш да ме вземеш! Не всичко потъва в огъня и гори във водата!

Всички отново се разсмяха от поредния каламбур на Женя.

След това необикновено къпане с делфините, заедно с тази невероятна компания, времето мина неусетно. Очевид-