224

но, след като се наиграха до насита, делфините направиха няколко почетни кръгчета, оставиха едната лентичка на Сенсей, а с другата отплуваха навътре в морето. Ние също започнахме да излизаме от водата.

– Да, разумни същества! – с възхищение произнесе Виктор, гледайки отдалечаващите се делфини.

– Дори не можеш да си представиш колко разумни, – подчерта Сенсей. – Тяхната „социална“ изобретателност е толкова удивителна. Те не просто следват запрограмираните им стандартни инстинкти, а съгласуват своите действия в полза на цялата популация, нейната стабилност и самосъхранение. – И с усмивка добави: – И, между другото, за разлика от човешката demos kratos, тяхната демокрация е реална.

– В смисъл? – не разбра Виктор.

– При тях няма особена разлика между вождовете и подчинените. Вождът се отличава само с това, че взима върху себе си отговорността в критична ситуация.

– Как така? – с интерес попита Костик.

– Е, как… Например към делфините се приближава някакъв кораб. Един или двама от лидерите се приближават към него, детайлно изследват обекта, а останалите чакат на безопасно разстояние тяхното решение, да се страхуват ли от обекта, да го игнорират ли или нещо друго.

– Тоест водачът – това е този, който в критичната ситуация рискува живота си? – с усмивка уточни Володя. – Да, наистина си е демокрация. При нас такова нещо никога няма да видиш от ръководителите на екипите, а за висшите ръководители изобщо няма да говоря.

– Точно така, – с усмивка кимна Сенсей. – Хората има на какво да се научат от делфините. Техните общества са много добре организирани. При това тяхната „социална“ организация в известна степен се явява копие на първичната структура на човешкото общество, за което сега хората не си спомнят почти нищо и поради отсъствието на елементарни знания го наричат примитивен матриархат.

– За какви знания става въпрос? – прояви интерес Ни-