225

колай Андреевич.

– От разряда първоначални, друг път ще ви разкажа, – отговори Сенсей. И излизайки на брега предложи: – Няма да е никак лошо ако се подсилим с една закусчица. Какво мислите по въпроса?

Дружината прие с ентусиазъм идеята и всички дружно се заехме с приготвянето на закуската.

Независимо от дружните групови усилия по приготовлението на закуската, върху нея се нахвърлиха с огромен апетит само Сенсей, Николай Андреевич и, за мое удивление, моя милост. Толкова бях озверяла от глад, все едно някой ме бе държал цяла седмица гладна. Стори ми се, че останалите малко се насилваха, седейки с нас повече за компания. Шегите им нямаха край. Женя бе в своя апогей. Той между другото не седеше, а правеше кръгчета около нас, хапвайки ту плодове, ту бисквити и никак не изгаряше от желание да седне, тъй като в момента, в който се настаняваше, големите мухи започваха да кацат по него. От цялото това сноване започна да ни се вие свят и момчетата му връчиха торбичка с различни лакомства и го изпратиха на „на разходка“, както се казва по-далече от трапезата.

– Жека, ще ходим ли в Припят? – с хитра усмивка на лицето попита Стас.

– Защо ни е да ходим там? – не разбра въпроса той.

– Как защо? За раци.

– Ооо не, моля те, не ми напомняй за тях. Току-виж моят мозък възприел неправилно твоето предложение и дал сигнал на стомаха да върне обратно вчерашното съдържание.

– М-да! Ама че начин на изразяване, – с усмивка произнесе Стас. Ариман добре те е обработил.

– Не говори, – с усмивка произнесе Виктор – веднага запя важно-важно.