229

тресе от смях.

– Казвам „с“ и отделна дума „ра-ци-те“, – членоразделно проговори Виктор, обяснявайки на своя приятел.

– А, – стопли Женя. – Е аз си помислих, че говориш за моето най-болно място! И си казвам наум, ама че изверг! Цяла нощ ме боля задника, а сега се гаври с него.

Докато момчетата си разменяха реплики, Стас със съчувствие произнесе към Сенсей:

– Да, след вчерашните спаринги… Ариман му остави такъв голям син печат, че…

– Трябва да използвате мас, – посъветва Николай Андреевич.

Когато Женя видя наклонения към Сенсей Стас, му заговори с комично претенциозен тон:

– Защо издаваш военни тайни! Шпионин!

– Аз, шпионин? Аз заради него тук мобилизирам цялата медицинска спасителна служба на нашата доблестна гвардия! А той шпионин ме нарича…

Виктор, който седеше близо до Стас, го сръга с лакът в хълбока и весело попита:

– А ти от къде знаеш за размерите на неговата „военна тайна“?

– Е как, нали съм негов приятел! – произнесе Стас. И поглеждайки с весел поглед, махайки отрицателно с пръст добави: – Само приятел, не повече от това.

Когато народът се насити на шегите, Володя тежко добави:

– Страхотна е, макар вчера да бе същинска ариманова Олимпиада по пресечената местност на нашите мозъци.

– Аха, – тутакси се включи със своите впечатления Женя. – Моите гънки все още се мъчат от комплекса на лабиринта, в който ни вкара.

– Така си е! Такъв шампионат ни устроиха, – съгласи се с Володя Стас.

– Не ми говори! – кимна Виктор. – Както се казва от илюзията на удоволствията, създадена от треньора Ариман, остана само една реалност на тежките загуби…