230

– Аха… и една камара синини и натъртвания, – жалостно произнесе Женя. След това започна да брои, сгъвайки своите пръсти: – Първо – проблеми със стомаха, второ – зверска атака на мислите, И трето – пълно падение на духа!

Женя завърши с изразителен жест, а Сенсей отбеляза със смях:

– Типични симптоми за човек с колеблива натура, който като махало, се люшка между своите Животинско и Духовно начала.

Володя кимна.

– Всичко е като във вица: „По какво си приличат дърдоркото и махалото? И единият и другият понякога трябва да бъдат спирани“.

– Трябва да бъдат спирани?! – повтори Виктор. – Хъм, в нашия случай само ще си счупиш крака от натискане на спирачката.

– Точно така! – потвърди Стас.

Сенсей погледна момчетата и произнесе:

– Хайде, стига толкова сте се занасяли. Каквото било, било. На човека му е присъщо да греши.

– Присъщо, – със съгласие произнесе Женя. – Та, това си е нормалното състояние на моята хомосапиенска, двукопитна натура: Аз използвам това свойство доста често, при това с удоволствие! – Произнасяйки това, Женя сам се удиви на своите думи. – А! Ето къде бил моят пакостен жлъчно-бъбречен камък, запушващ главните пътища на моята кристалночиста Съвест!

От тези искрени Женини разсъждения, нашата компания се разсмя от душа, а най-силно от всички се смееха Сенсей и Николай Андреевич.

– Жека! Няма такова нещо, като жлъчно-бъбречен камък, – изтривайки своите сълзи, произнесе Николай Андреевич, жлъчният мехур и бъбреците са два различни органа, тъкмо затова камъните могат да се намират, както в жлъчния мехур, така и в бъбреците, но поотделно.

– Нима? – с удивление произнесе Женя и веднага намери „оправдание“ за своето изказване. – Да, но това е само