231

при нормалните хора…, при тези, които нямат Съвест. А мен този аримановски синдром вече ме подлуди със своите симптоми.

Сенсей и Николай Андреевич учудено се спогледаха. А Женя продължи да разсъждава.

– Ех, живот – животец! Вчера със собствената си кожа разбрах, че понякога е по-добре да си държа езика зад зъбите, отколкото после да ми се случи такава беда, да се спасявам от мухите в главата си.

Стас театрално се изуми:

– Ама че работа! Сенсей, погледни, случи се чудо! Жеката прозря!

Момчетата тутакси започнаха да се шегуват по този въпрос и, след като се наситиха на шегите и закачките, отново преминаха към обсъждането на впечатленията от отминалия ден.

– Да, така се поведохме по приказките на Ариман, че… – произнесе Володя.

На което Николай Андреевич отговори шеговито:

– Е, как така приказки – това си е безценен опит. Какво представляват приказките? Това са страшни истории, внимателно подготвящи децата към възприемане на съвременната преса.

– Така си е! – произнесе Сенсей.

– Да, колко красиво само ни обрисува „обществото на равните възможности“, – не без доза хумор проговори Володя.

– Когато всички грабят с пълни шепи от живота каквото си поискат! – добави Виктор.

– Да, това се нарича: всички са равни в своите възможности, но някои са по-равни от други, – продължи Стас.

– И какво искате? – отново произнесе Володя. – Ариман ни предостави избор. А неговите избори имат само един лозунг: „Бъди богат – притежавай реална власт! На бедните – аргументите и фактите!“

– Аха, – възкликна Стас. – И кандидатът на тези избори е един – Ариман! И само опитай да недоволстваш – тогава