235

Когато човек живее не заради своя егоизъм и значимост, а за другите хора в името на Бога.

– Златни думи! – сериозно кимна Женя. – Аз например с всички свои крайници съм „за“ добрите дела, мисли и помощ. Но какво да правим ако не можем да се справим с нашите си мисли? Честно да си призная, тези мисли вече толкова са ми втръснали! Нямам сили вече да ги търпя.

Женя произнесе тези думи толкова искрено, че дори ми стана жал за него. За разлика от нас, той най-много си го отнесе от Ариман. Още повече, имайки предвид неговата вътрешна борба и преживявания, той все още продължаваше да се държи, не мрънкаше, не проявяваше агресия към околните, както някои други, заради своите вътрешни конфликти, не се жалваше от физическата болка, макар вчера да бе отнесъл не малко синини в спарингите. Но беше очевидно, че момъкът е на ръба и си позволяваше да изразява своето „негодувание“ само през призмата на хумора и шегите, както се казва, без да вреди на останалите.

Гледайки към него, искрено му предложих:

– Женя, опитай новата медитация „Лотосов цвят“. Аз днес я изпълних и ми стана толкова хубаво! И мислите изчезнаха и настроението излетя в небесата!

На което Женя отговори:

– Да, опитвал съм я не един път. – И вече обръщайки се към Сенсей попита: – Между другото, Сенсей, не мога да разбера защо така се поучава? Колкото и да се опитвам, не се получава и това е. Всичко си остава на нивото на голата представа.

– Това действително е сложна медитация, – отговори Сенсей. – И за да постигнеш успех, трябва да си упорит, да постигнеш особено състояние на волята. Тогава твоят „нудизъм“ ще изчезне и ще се появи съвършено друга реалност.

– Изкушаваща перспектива, – с усмивка произнесе момъкът. – Но при мен изглежда има проблем с ръста. Независимо от всички свои опити не успявам да достигна до следващото ниво, най-вероятно това са последствията от високия стрес. Няма ли някакво спомагателно, допълнител-