241

изнесе:

– Разбираш ли, за тези, които притежават сила, този свят изглежда по-различен от общоприетото човешко възприятие. Това, което почувствахте, когато ви разказа за всичко това, – бе сила, вложена в конкретното събитие. Тоест, това събитие, макар и да се намира на някаква дистанция от бъдещето, се е случило в момента на неговия разказ. Още повече, че това е свързано със стихиите.

– Ама че работа! – с удивление възкликнаха всички.

Сенсей се усмихна тъжно и произнесе:

– Мисълта е способна да премества планети, какво остава за някакви си стихии. – Помълча малко и добави: – М-да, щом ви го е разказал, то затова ще научат милиони.

– Сенсей, вече не за пръв път чувам подобни неща от теб, – с усмивка произнесе Николай Андреевич. – Как тези милиони ще разберат, ако не разкажем на никого за това?

– Работата не е във вас, работата е там, че той е произнесъл това в слух. Не се напрягайте по повода на този механизъм. Каквото трябва да се случи, то ще се случи.

– Да, сигурно най-тежкото в този свят е да не се слуша Ариман, – направи своя извод Виктор.

– Най-тежкото за човека в този свят – е да не се поддава на провокациите на своето Животинско начало. А най-главното – това е победата над самия себе си, – отбеляза Сенсей.

– Ами то и Ариман говореше за това, – с недоумение произнесе Руслан.

Сенсей поклати отрицателно глава и поясни:

– „Победата над самия себе си“ в трактовката на Ариман е – да се живее, за да се трупат материални блага, да се стремиш към парите с цената на всичко, газейки животите на другите хора, заради властта и водачеството. Тъкмо в това е подмяната, в лъжата, илюзията за благото, която в крайна сметка се оказва тоталното поражение на твоята душа. Тъй като човек, следвайки пътя на Ариман, желае да стане господар на света, без да се замисля какво го очаква след смъртта. За него онзи свят, светът на душата е някъде си там, неизвестно къде. „И дали изобщо съществува този